САМОВНУШÀВАМ СИ, -аш си, несв.; самовнушà си, -ѝш си, мин. св. -ѝх си, св., непрех. Книж. Убеждавам себе си, че нещо съществува, че е истина или е необходимо да стане. Дотогава Художничката си самовнушава, че между тях има хармония и че се обичат. Много е важен моментът, когато тя разбира, че той е егоист и дребен човечец не само към нея. М. Колчакова, П, 84. – Ти ме вдетини – продума глухо Слави. – Защо? – попита машинално Стефка, наведе пламналото си лице, а после изведнаж си самовнуши спокойствие и каза игриво: – Колко бях ожадняла, пък ми мина! А. Страшимиров, Съч. I, 141. Ако се водех от ненавист и злоба към Багряна, Каралийчев и Фурнаджиев, както си е самовнушил В., щях ли през 1924 г. да предложа стихотворенията на Багряна за премиране от писателския съюз? К. Гълъбов, ПДК, 33. Самовлюбено се гледат в огледалото и си самовнушават, че победата им е в кърпа вързана. Пон., 2015, бр. 5-6, 109.